Тошо Тошев пази масата на Крапчев. Къде е бюрото му?

Покрай първия брой на новия всекидневник „Преса" плъзна и една неугледно скроена легенда. Митът за масата на главния редактор на вестника Тошо Тошев.

Репортерки с къса памет веднага забиха очи в нея и направиха някаква много смела аналогия: на ниската масичка някога се е родил вестник „Зора", на нея са бабували и за „Преса". В едно такова твърдение има истина колкото в това, че председателката на парламента г-жа Цецка Цачева е била космонавт.

Наистина, това е масичка с над 90-годишна биография. Тя е била в кабинета на големия журналист, създател и издател на всекидневника „Зора" Данаил Крапчев. Навярно около нея са сядали негови гости и са сърбали кафета „ала турка" или пък са удряли набързо по чашка ракийка или вино. Напълно нормално. Тази масичка е била съхранена и завещана на Тошо Тошев от някогашния главен редактор на „Труд" Дамян Обрешков. И той я мъкне навсякъде със себе си близо трийсет години. Дори я реставрирал. И не пропуска да я спомене, когато разказва за кабинета си. Дано не си фантазира, че е вторият Данаил Крапчев!

Но „Зора" Данаил Крапчев е замислил не на тази масичка, а на своето бюро. А до 1990 г. то беше в един от кабинетите на вестник „Работническо дело". На него работеше специалният кореспондент Илия Славчев - по онова време доайен на редакцията. Наистина бюрото беше импозантно: масивно и боядисано в черно, стъпваше на излъскания паркет на четирите си резбовани крака. Те бяха във формата на лапи на лъв и леко издадени напред, та доста често се препъваха младите репортери, когато се е налагало да обсъждат с бай Илия някой материал. Бюрото беше толкова стабилно, че върху него можеха спокойно да мяткат задници пет балерини от „Магаданс", а шестима хамали биха се озорили да го отместят. Последното творение на бай Илия върху неговия масивен гръб беше разгромяващата статия срещу гладуващия пловдивски поет Петър Манолов. Тя излезе през януари 1989 година.

Когато става промяната (някои сега го наричат преврат) на 9 септември 1944 г., брадясали мъже с ленти „ОФ" нахълтват и завземат редакцията. Първи на легендарното бюро сяда Лозан Стрелков и в печатницата на „Зора" започва да излиза вестник „Отечествен фронт". По-сетне обзавеждат редакцията на партийния официоз „Работническо дело" и Крапчевото бюро поема своя път из кабинетите на неговите първи шефове. В две-три от началническите стаи имаше и библиотечни шкафове, останали от епохата на „Зора". Най-вероятно пак по това време тази масичка е била дадена като зестра и на вестник „Труд". След 1990 г. бюрото и библиотеките са върнати на наследниците на именития журналист и издател.

А жизненият път на Данаил Крапчев секва ден след преврата - на 10 септември 1944 г. В Горна Джумая (Благоевград) 64-годишният вестникар е нападнат на улицата и застрелян от две еврейчета. По-късно посмъртно е съден от Народния съд и имуществото му е конфискувано. През 1994 г. е реабилитиран.

„Зора" е бил най-авторитетният и влиятелен български всекидневник от неговото създаване, през 1919 г., до септември 1944-та. Наричали са го „Българският Таймс". А Данаил Крапчев е подпомагал дузина български писатели - Димитър Талев и Чудомир да са само, пак стигат. Неговият принцип е бил: нито стотинка за вестника да не взема от никъде, за да бъде независим!

Такъв вестник сега в България няма.

• Тошо Тошев подаде оставка