Шофьорът на Далчев бил любовник на жена му

Версията, че шофьор - сътрудникът на скулптора Любомир Далчев, е бил любовник на жена му, която в. „Акцент" единствен лансира още преди година, бе потвърдена от донесенията на агент в расо. След като беше официално оповестено, че 11 митрополити са били сътрудници на Държавна сигурност, излязоха наяве и донесенията на един от най-активните сред тях - Видинския Дометиан. Той е работил усърдно за Първо главно управление - външното разузнаване, за Трето - военното контраразузнаване, и Шесто - борбата с идеологическата диверсия и противодържавните прояви.
След като е бил осем години главен секретар на Светия синод, епископ Дометиан по препоръка на ДС е изпратен да оглави през 1979 г. Акронската епархия, която обединява 13 български духовни общини в САЩ. Преди да замине за задграничната мисия, епископът е бил обучен от тайните служби как да следи и се пази от полицейските органи в Щатите, как да изпраща донесенията си, с кого и къде да се среща и какво да прави при една „усложнена обстановка" - евентуално задържане или арест. Основната му задача била да слухти какво говори българската емиграция, и най-важното - какво е поведението на скулптора Атанас Далчев, който от няколко месеца е невъзвращенец.

Какво превърна автора на монументи - сред които е Братската могила в Пловдив и паметникът на Ленин пред панаира, в невъзвращенец? През есента на 1979-а Далчев заминава за Виена, където е представена негова изложба от пластики. С него е скандално по-младата му съпруга Ана, синът им Любомир-младши и шофьорът му Петър Атанасов Петров, който е и негов личен сътрудник. На тържествената вечеря в посолството 77-годишният Далчев изумява всички с категоричното си решение: подарява експозицията на българската държава, но повече няма да се върне в родината. Това е шок не само за нашия посланик, но най-вече за резидентурата. За да не се стигне до световен скандал, уж всемогъщият Мирчо Спасов склонил да изпратят паспорт за десетгодишно пребиваване в чужбина на скулптора, разказват за „Акцент" бивши отговорни офицери в ДС. Такъв паспорт обаче не е бил изпратен, България няма подписана спогодба с Австрия за връщане на бегълци и Далчев, заедно със своите хора, заминава за САЩ.
Това обаче не било случаен каприз и хрумване на скулптора, а отдавна подготвян план за бягство.

Замислен от съпругата му Ана, която също е скулпторка и негова студентка, но моторът на действията е Петър Петров - също студент от Художествената академия и още от тогава любовник на Ана. Далчев няма мотив за бягството - той е на 77 години, властта му е дала у нас всичко: член на БКП, „герой на социалистическия труд", лауреат на Димитровска награда, вози се в мерцедес, има сътрудник и шофьор (въпросния Петър Петров), негови произведения са в най-големите европейски галерии... Мотив обаче има любовникът Петров - баща му е съден от Народния съд и той ненавижда комунистическото управление. Планът е кроен повече от десетилетие - Ана да стане съпруга на професора, а те в удобен момент ще го използват като „ракета носител", която да ги изведе извън социалистическата орбита.
За ДС обаче случаят „Далчев" не е приключен. И най-вероятно поради това само месеци след неговото бягство изпращат свой верен служител под прикритие, за да го шпионира. Така Дометиан - агент Добрев, се озовава в САЩ. От там съобщава, че съпругата на световноизвестния скулптор - Ана, „по всеки повод черни народната власт". Докато Далчев се е държал по-умерено и изтъквал, че е дошъл в Щатите, защото не бил достатъчно зачитан в България. Искал да твори свободно, без да му се дават заявки и да прави от изкуството си бизнес. Отправял закани към властта в София да не пипа имотите му и да не бърника в ателието му, където имало ценни творби. Десетина страници от неговите рапорти са изпъстрени със сведения за връзките на Далчев с вражеската емиграция и неговите изяви: „Той прави изложби главно с историческа тематика, отвлечени скулптури. Работи за засилване на политическите антибългарски настроения. Рядко ходи на църква."

Дометиан-Добрев надниква и в спалнята на професора: той не можел да люби далеч по-младата си жена и за всички български емигранти не било тайна, че тя получавала мъжка наслада от неговия сътрудник Петър Петров. Това, разбира се, не е новина за ДС, а просто потвърждение на наблюденията им още когато Далчев е правил Братската могила в Пловдив. Но както е почти при всички рогоносци, той така и до смъртта си през 2002 г. не е разбрал, че под носа му прелюбодействат. Или пък е знаел, а се правел на разсеян.
Бройкането на скулптора продължава до края на мандата на Дометиан. През 1983 г. Добрев се завръща, а на негово място пристига Николов, пардон, митрополит Йосиф. (През юни 2008 г. митрополит Йосиф публикува свое обръщение към българския народ, в което поиска прошка за всички, на които е навредил при контактите си с органите на Държавна сигурност. С това той стана първият български духовник, който публично призна за връзките си с тайните служби - бел. ред.)
В досието му е записано: „Далеч от Родината, но неразривно свързан с нея, черпещ сили и вдъхновение от богатата ни църковно-народна традиция, епископ Дометиан с похвално усърдие работи неуморно в продължение на четири години за укрепване на Акронската епархия, за утвърждаване на православното и народностното съзнание на нашите съотечественици отвъд Океана. Това многостранно, нелеко и отговорно служение беше правилно и по достойнство оценено от Негово Светейшество и Св. Синод." Само дето липсва допълнението - и от Държавна сигурност.

Единият в ДС, другият - в затвора, третият - красавец

Видинският митрополит Дометиан (Димитър Василев Топузлиев) е един от най-големите ерудити в Светия синод. Той е роден през 1932 г. в смолянското село Хасовица. Специализирал е в Московската патриаршия, бил е на курсове във Франция, Швейцария и Лондон. Знае отлично руски, френски и английски. Вербуван е за агент на специалните служби още докато е бил главен секретар на Светия синод - през 1972 г. Наричат го ангелогласния, защото природата му е дала невероятен глас. Той е от малцината висши отци, които си вдигат расото отпред, а не отзад. Падал си е по хубавите жени, дори според наша информация през 1985 г. изнасилва в покоите си една журналистка.
Каква ирония на съдбата - когато е подписвал декларацията за вярност и преданост към ДС, брат му - свещеникът от Кърджали Благой Топузлиев, е бил вече в Старозагорския затвор. Обвинен е в антипартийна и антидържавна дейност, защото отказал да предаде списъците с кръстените деца на службите. И така единият става любимец на тайните служби, а другият - техен враг.
След шестгодишна присъда пловдивският владика Варлаам се смилява и тайно назначава Благой Топузлиев за свещеник в Стамболийски. Само след три месеца обаче ДС надушва къде е „врагът" и тогавашният милиционерски началник ген. Калудов нарежда да бъде освободен. Едва по-късно митрополит Арсений отново му дава работа в Първомай. Но отецът не мирясва и става член на Независимото дружество за правата на човека на бай Илия Минев. Владиката Арсений, който по това време е и заместник-председател на казионния Комитет за правата на човека, го привиква и след купища от ругатни го поставя пред дилемата: или напуска „сборището" на Минев, или ще го разпопи. Благой Топузлиев е непреклонен и властите го принуждават да емигрира в Австрия. Почина през лятото на 2010 година в САЩ, където служеше в нашата църква „Св. св. Кирил и Методий", но е погребан в Централните пловдивски гробища.
Другият по-малък брат на Дометиан - Милко, е бил свещеник в църквата в Банкя, където е всепризнат секссимвол. Легенди се разказват и сега от по-възрастните за жените, които са превъртели от неговата хубост. Местна жена, семейна и майка на две деца, направо оскубала в центъра на Банкя една друга претендентка за сърцето на хубавеца в расо. С диагноза шизофрения в психиатрията на Медицинската академия пък била приета 19-годишна, която непрекъснато бълнувала за отец Милко и се обграждала с негови снимки и икони. И не била само тя - десетки още носели тайно в сърцата си образа на мъжа мечта.

• Ще превземем Македония с 5 танка за 20 минути, плаши солунският митрополит
• Митрополит Игнатий поиска прошка от миряните
• Член на Тъканна банка бил Старозагорският митрополит Галактион