Православната църква чества Сретение Господне

Днес православната църква чества Сретение Господне. Празникът се отбелязва 40 дни след Роджество Христово и е един от 12-те велики християнски празници в годината.

Според библейското предание на 40-ия ден след раждането му Исус бил занесен в ерусалимския храм, за да бъде посветен на Бога. Така повелявал Мойсеевият закон, според който всяко първородно момче трябвало да бъде посвещавано или представено на Бога.

Затова на 40-ия ден след раждането на първата си мъжка рожба жените трябвало да принесат жертва на Бога: богатите - агне, по-бедните - гълъб. На този закон се подчинила и Света Богородица. Тя преминала ритуално пречистване и принесла жертва две гургулици.

Евангелската традиция свързва символа със срещата на младенеца Исус със стареца Симеон в ерусалимския храм с предсказанието на Симеон, че Исус ще стане спасител на човечеството.

И до ден днешен новородените деца на 40-ия ден от рождението им се занасят в храма за благословение и на майките се чете определена молитва. В народния календар денят е известен като Зимен Симеоновден. Другото му популярно име е Петльовден и е посветен на мъжките рожби. На този ден домакините, които имат мъжки рожби, колят петел, като правят кръстен знак на портата на дома си. От петела се приготвя обядът, пекат се малки кравайчета, които се раздават на близки и приятели.

Със Зимен Симеоновден са свързани редица забрани - не се реже, сече, цепи. На този ден не се преде, не се тъче, не се шие или плете, не се готви, а хлябът се нарязва от предишния ден. Старо поверие гласи, че ако се роди животно с белег или дете с недъг, то стопанката не е спазвала забраните на Симеоновден.

Народната традиция свързва 2 февруари със срещата между зимата и пролетта. На този ден става и разпределянето на селскостопанската работа за идващите пролетно-летни дни. Имен ден празнуват Симеон, Симеонка, Симона.