Повреден ли е галактическият часовник на маите?
Да не би да сме в навечерието на последната си Коледа?
Компютърни модели предсказват, че обръщането на магнитните полюси на Земята и Слънцето може да сложи край на човешката цивилизация през 2012 г. Претоварихме я с грозни прогнози настъпващата 2012-а. Невиждани тайфуни, земетръси, цунами, гигантски астероид... и свършек на света на 21.12. Зимното слънцестоене съвпада с едно рядко събитие, нещо като "парад на планетите". Земята, Слънцето и галактическият център ще се строят в една линия. Календарът на маите стига до 21 декември догодина, а 22-ри няма. Нулев ден, нататък е нищото.
Пак според календара за дълго броене на маите, подобен планетарен "парад" се случва веднъж на 26 000 години. Такъв му е цикълът на галактическото събитие. По времето на предишното по-малко от 100 000 човеци живеят в пещери, а навън свирепства ледников период. При толкова несигурно препитание, къде ти изобилието на коледна трапеза, но ето че 25 999 години след тогавашния апокалипсис вече броим над 7 милиарда души. Повече от много.
Преди "Илиадата" и особено след нея най-много хора са загинали не от природни явления, а от ръцете или по волята на други хора. Оказа се, че за разлика от ненарушимия и предвидим порядък на Космоса, по-гибелни са ламтежите на човешката порода. От Омир насам нескончаемо виси въпросът "Какво да се прави", изведен в заглавие от Чернишевски. Той призова да бъдем "разумни егоисти", а тези, които го четоха най-внимателно, предизвикаха най-злокобния социален експеримент и дори го нарекоха Великия Октомври. Погрешно разбраха и предупреждението на Чехов, че "повече не е възможно да се живее така". Затова пък Сартр обобщи скърцащите от хилядолетия отношения на човек с човека: "Адът, това са другите".
И ето пак хаос и смут, както след падането на Западната Римска империя под варварските удари. Не само в Европа като средновековна чумна епидемия върлува дългова криза, предизвикана от лакомията да бъде изядено бъдещето десетилетия напред. През знаковата 1968 г. младото поколение се вдигна на бунт срещу фалша и ситостта на оеснафеното битие. "Спрете света, искам да сляза!" Това беше свят, построен с убеждението, че ако учиш упорито и работиш здраво, ще успееш да живееш по-добре от родителите си. Сега логото на повсеместните протести е "Спрете света, искам да се кача". Уви, статуквото е загубено и няма начин да запазиш стандарта на родителите си.
Нашего брата, както обикновено, има качеството да усилва и умножава негативните сигнали, които идват отвъд отечествените граници. Семейството загуби битката с улицата, от която извира криминална енергия и тийнейджърско насилие. Лекарят не вижда в теб пациент, а клиент, сякаш си пристъпил не в здравница, а в бакалница. Каква справедливост при отчайваща съдебна система и солидарно пенсионно осигуряване при липсваща солидарност? Качеството на живота, индексът на човешкото развитие – надолу, разбира се, при толкова разнебитен икономически модел и още по-повредена ценностна система. След като не вярваме в смисъла на колективното усилие, как да стигнем до нов, стабилен обществен договор?
Не Космосът, човешкият микрокосмос залага катастрофа. Може галактическият часовник на маите да работи с швейцарска точност, но звездобройците по-лесно се спъват по земята. Вижте им естетиката: притискали между две дъски черепите на новородените, за да придобият удължено-правоъгълна форма. Към такава геометрия прибавяли още по-странен аксесоар – кривогледство. За целта поставяли пред очите на бебетата висящи дървени топчета. Чудно ли е тогава, че цивилизацията им се появява мистериозно и изчезва по същия начин. И календарът им свършва...
Не си разваляйте Рождественските и новогодишните празници. Нищо особено няма да се случи до следващите, само ще едрее недоволството на всички от всичко. Все пак винаги е било трудно да се живее и винаги животът е продължавал. Докога ли, след като "больше так жить невозможно?
Автор: Мария ВЛАДОВАИзточник: SNews.bg
Още статии по темата
Коментари
