Илюминации с дъх на пърлено
Седим си с комшията в несанираната му панелка, посръбваме крепка анасонлийка, мезим с резлива туршийка и си говорим за нещата от живота.
А под нас само на няколко метра са овъглените останки на 20-годишния му голф. „Виж ся, комши! Изпекоха го, изпекоха ми голфа като коледна пуйка - жалва се Кирето. - Всяка сутрин си виках: Ако не ще да запали, ще взема аз да го запаля, деба и таралясника му. Пък сега ми липсва. Старичък беше, не му се палеше рано сутрин, ама ми вършеше работа. Ся за Коледа щехме да отскочим до провинцията - да хапнем, да пийнем и да си се приберем после - по живо и здраво. Па и багажец щяхме да си донесем. Нашите са гътнали шопара и рибици, и бутче, и краче щеше да има за мен. Като заредя тенджерата с пачица, после пей сърце... Става ти едно мазничко и доволно на душицата. Изкараме ден-два дни при нашите и после на гости у тъста. От там осигуряваме мокрия бюфет. Дамаджанка гроздова и още две с руйно винце. Всичките тия благинки с обществен транспорт може ли? Мъчно ми е за колицата! Ха, наздраве, комши, за неин помен.”
Слушам какви ги реди злочестият ми съсед, а по телевизора разпалена репортерка обяснява на живо в ефир какви били палежите, пък евентуално кой имал интерес и как това целяло да подрони авторитета на вътрешния министър, в частност, и да подрони имиджа на правителството като цяло. Нещо изпуснах нишката. Защо пък всичко трябва да се съизмерва с министрите, политиците и правителството? Откога те станаха критерий за това, което ни се случва? Оказва се, че потърпевшите не се жалват толкова, колкото управляващите…
Замислям се над това и над масата ни с Кирето провисва облакът на мълчанието. От телевизора чувам „да се инкриминира носенето на бутилки със запалителна течност”. Сепвам се. К’во е това? И си представям как ловят и затварят бабички, които са си купили бутилка газ, за да си светят, щот’ нямат пари да си платят тока. Мисля си: трябва да се действа радикално и да се забрани огънят! Бедният Прометей, за нищо го приковаха и напразна остана жертвата му за човечеството...
Ей такива мисли предизвиква у мен навлизащата в гърлото ми ракийца. А Кирето до мен продължава неутешимо да се вайка.
Източник: SNews.bgОще статии по темата
Коментари
